Не, нямате право на мнение!
Вероятно ви се е случвало, когато притиснете събеседника си с причини, да ви се измъкне с израза: “Всеки си има мнение ” . Демокрацията, всеобщото право на гласоподаване, равнопоставеноста на всеки глас заблуди доста хора, че “всеки има право на мнение ”. И това тяхно мнение има идентична тежест с мнението на всеки различен – от необразования до професора – за космоса, живота и всичко останало – от ГМО до Големия адронен колайдер.
Патрик Т. Стоукс, учител по философия в Deakin University в публикация от уеб страницата “The Conversation ” декларира:
“Не, нямате право на мнение! ”
И прави две разяснения. На първо място:
Какво се схваща под “право ” на мнение?
Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да приказват каквото си желаят , без значение дали е правилно .
Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко държавно управление лимитира свободата на словото до извесна степен (език на омразата, военни секрети и т.н) , но никой не може да ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение какъв брой пъти изказванието ви е било опровергавано.
Но в случай че “право на мнение ” значи за вас “ за се преглежда възгледа ви по презумция като пълноправен претендент за истина ” това няма да стане. Защото има разлика сред “свободата на изложение ” и свободата да се постановат всевъзможни нездравословни за здравето и здравия разсъдък фантазми и предубеждения. За страдание, тази разлика има наклонност да се размива.
Когато конфликтът на отзиви е на битово равнище, тази неточност няма огромни последствия. В един ефирен спор, да вземем за пример, общоприетото показване “и на другата позиция ” е неточност, в случай, че “другата страна ” няма равна подготвеност по въпроса .
Ето по какъв начин Шърли Браун от WIN-TV на ABC дава отговор на тъжба на активистката против имунизациите Мерил Дърей за “точно, заслужено и уравновесено показване на мненията ”
“Но това допуска еднообразно право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по който единствено една от двете страни има съответната експертиза . Ако тематиката беше за политика, това би било съответно, само че дебатът визира въпроси, отнасящи се до самата просвета. ”
Ярък образец имаме относително неотдавна и у нас с референдума за развиването на нуклеарната енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и даже живота на доста хора, всяко мнение да е равнопоставено.
Мнозина, въпреки своята непросветеност, считат че и те имат “право на мнение ”, при това равно по тежест със мнението на експертите. Този феномен е директно обвързван с “Ефектът на Дънинг-Крюгер ” (неосъзнаването на личната си некомпетентност).
Друго значимо конкретизиране, което внася проф. Стоукс е:
Какъв е предмета на мнението?
Платон прави разлика сред мнение, общоприето мнение (докса) и обективни познания. Това разграничаване работи и през днешния ден: за разлика от “1 + 1 = 2 ”, има мнения с друга степен на индивидуалност и неустановеност. Последното може да се степенува по въздействието на субективния фактор условно на:
– усети и желания,
– становища по отношение на въпроси, по отношение на здравомислие или политика,
– възгледи, учредени на техническа, правна или научна експертиза.
Долната таблица, която съм съставила, няма искания за цялост и точност, а единствено да показа концепцията на проф. Стоукс, съчетана с подредба съгласно критерия на Карл Попър на другите области познание по степента на “проверяемост ”. Тя демонстрира категории, подредени по низходяща степен на индивидуалност, изразено с изсветляването на 3-тата колона. Интересна е четвъртата колона – там е отразена степента на адекватност на конфликта на персонални отзиви :
| със зелено са обозначени въпроси, по които изборът не минава през разсъдъка, а през сетивата или какато споделят, “със сърцето ”. По такива въпроси е неуместно и безсмислено да се спори . | |
| със жълто – колкото е по-жълто, толкоз региона е по-пригодна за дискусия, тук по-рядко се изисква експертност, само че въпреки всичко изборът на позиция не е неволен и в действителност всяко мнение е равнопоставено . | |
| с алено – колкото са по-гъсти алените краски, толкоз е по-необходима експертност при търсене на истината и мнението на лаика е по-неуместно. Тук мнението на експерта е учредено на научния способ – т.е. верифициране посредством опити. |
По-специално място има математиката . Нейните заключения не могат да се ревизират с опити, само че са подкрепени с ясни и недвусмислени догатки, теореми и аксиоми. Разграничението истина/лъжа в математиката не предстои на дискусия .
| Въпроси, засягащи: | образец | Степен на индивидуалност | Приложимост на персонално мнение |
|---|---|---|---|
| Алогични пристрастия | футболни тимове | ||
| персонални вкусови желания | храна, мода | ||
| Политически пристрастия | либерали или консерватори | ||
| Естетически категории | красиво/грозно, изкуство | ||
| Морални категории | добро/лошо | ||
| Социология, история | социологични и исторически обстоятелства | ||
| Биология, медицина | медицински и биологични опити и наблюдения | ||
| Физика, химия | изказвания, потвърдени с опити | ||
| Математика | 2+2=4 |
Неуместно е да се спори за първите типове отзиви, да вземем за пример: “ Не си прав, че ягодовия сладолед е по-хубав от шоколадовия! “. Проблемът е, че от време на време неявно одобряваме, че мненията ни в жълтата и даже в алената зона са също по този начин неоспорими по метода, както са въпросите за усета и метода ни на обличане в зелената зона. Може би това е една от аргументите за какво въодушевени дилетанти си мислят, че имат право да не се съгласяват с учените климатолози или имунолози и да изискват да се “уважават ” и тяхното мнение.
Мнение без обстоятелства
“Вие имате право на собствено мнение. Но нямате право на лични обстоятелства. ”
“You are entitled to your opinion. But you are not entitled to your own facts. ”
Даниел Патрик Мойнихан
Според една широкоизвесна сентенция “когато обстоятелствата приказват и боговете мълчат ”. Всеки има право на лично мнение по голям кръг от въпроси. Но това не ни дава право да пренебрегваме обстоятелствата при формулиране на мнения ни, в случай че не желаеме да одобряват изказванията ни като чиста фикция.
Имаме право на мнение по доста въпроси в жълтата и зелената зона (коя марка шампоан е по-добра за вас, например), само че нямаме право на мнение за това дали Земята е център на Вселената, науката, още от времето на Коперник, е потвърдила, че Земята не е център на Вселената и това е факт.
Да, само че съгласно изследване на Националната научна фондация (National Science Foundation), извършено преди няколко години, 24% от американците считат, че Слънцето обикаля към Земята! Тяхното “мнение ” не се е повлияло нито от лични наблюдения и разсъждения, нито от това, което са учили в учебно заведение, нито от фотосите от космоса.
Например, Мишел Бахман, конгресмен от Минесота, запитана за възгледите ѝ за еволюцията и образован дизайн, отговаря, че би трябвало “ всички науки да се сложат на масата и участниците да вземат решение “, и че “ не мисля, че е добра концепция държавно управление да взема една или друга страна по един теоретичен, когато са налице рационални доводи и от двете страни “. Там е работата обаче, че Интелигентният дизайн не е просвета и няма никакво отношение към истината, тъй като изводите му не могат да бъдат тествани посредством научния способ, не може да бъде нито доказан (верифициран), нито опроверган по критерия на Попъ р. Но на хора като госпожа Бахман имат мнение, те нямат потребност от теореични и емпирични доказателства или теоретичен разбор .
Защо обаче елементарният човек, неизкушен от науката, може да има мнение по въпросите на еволюцията, ГМО, а няма мнение за изоспиновата симетричност на полето на Янг-Милс?
Но особена разлика в тези случаи няма. И двата въпроса изискват научна подготвеност и познания, а не просто “мнение ”. И биологията и космологията са науки, в които в случай че се задълбочи човек, ще срещне също комплицирани диференциални уравнения и научни термини, които не схваща и за които, без нужните познания не би имал “мнение ”.
Нека преди да настояваме за правото си на мнение по въпрос, изискващ справедливи познания, деликатно да преценим дали нашата подготвеност е съответна. Ще живеем в един по-добър свят, в случай че всеки прави това, което умее най-добре и се почитаме взаимно.
Инфо: //nauka.offnews.bg/
